ВНИМАНИЕ С МЕТАНОЛОВОТО ОТРАВЯНЕ!

43 годишен мъж, висшист, употребяващ алкохол, на 23.хх 2010 г. следобед се оплакал от гадене, схващане на краката и нарушено виждане. Към 22-23 ч. лекарят от ЦСМП установил забавен говор и светобоязън при нормално съзнание, дишане и хемодинамика. С работна диагноза ” съмнение за мозъчен инфаркт ”  болният е насочен към болницата по район, където след преглед от невролог диагнозата е отхвърлена и болният е върнат в дома. На 24.ХХ.2010 болният получил изявено зрително смущение на лявото око – не виждал предметите, които “блестят”. Към 03.ч. отново чрез ЦСМП и чрез същия лекар е насочен към невролог в същата районна болница със същата диагноза ” съмнение за мозъчен инфаркт” с аргументи : прогресивна загуба на зрение, гадене и повръщане. Съзнанието не е било нарушено, дишането и хемодинамиката  били в референтни стойности. Неврологичната консултация след извършената КАТ на главния мозък не е свързала очната патология с неврологично заболяване и болният е насочен към очно отделение за изясняване, но се е върнал в дома. Към 06.ч  близките активно са търсели медицинска помощ в спешния портал на голяма градска болница, където болният вече е бил в тежко състояние, с нарушение на съзнанието и изявена синусова тахикардия. В хода на диагностичното изясняване са се проявили клонично -тонични гърчове с дихателна депресия. Болният е интубиран и поставен на респиратор. Токсикологичната консултация насочва към остро отравяне с метанол, основано на анамнезата, белезите на болестта и тяхното развитие, данните за тежка метаболитна ацидоза и наличието на метанол в кръвта 2,15 0/00.

При превеждането в регионалния токсикологичен център болният е в кома и има сърдечно съдова слабост- шок, остра дихателна недостатъчност  и данни за несъвместима с живота метаболитна ацидоза, остра бъбречна недостатъчност.

Проведено е комплексно реанимационно и детоксично лечение вкл. хемодиализи и венозно вливане на антидот, полиорганна протекция. За няколко часа метанолът е елиминиран, ацидозата – компенсирана, шокът – трудно контролиран. След 24 часа от хоспитализацията болният загива.

Разход за лечението – 4 пъти над стойностите на съответната клинична пътека.

Анализ

Имало е възможност да се прецени, че лицата с алкохолна злоупотреба ( ако и да не е имало преки данни за прием на силно отровни алкохолни сурогати) , могат  случайно или преднамерено да консумират лесно достъпни спиртове и или други психотропни разтвори с цел да подтиснат абстиненцията.

Загубено е ценно време от около 40 часа в проследяване и оценка на симптоми, явно вписващи се в клиничната картина на интоксикацията. Дори и мощното и комплексно специализирано лечение, когато е закъсняло не може да запази живота на пострадалия.

Стойноста на лечебните мерки ( ако изключим социалната цена на загубен човешки живот) са значителни.

Извод:

Само подозрението за прием на потенциално отровни вещества би трябвало да насочи вниманието на близките и на консултиращите лекари към необходимостта от търсене мнението на токсиколога.